Четете оригиналната статия тук

​

Говорим си с Петко, единият от създателите на първия food truck в София – на ъгъла на улиците Парчевич и Ангел Кънчев - Street Chefs. Освен, че сме им редовни клиенти, причината да му се обадим с въпроси е, че видяхме още една каравана Street Chefs...в Букурещ.
Попитахме го откъде е тръгнал и докъде мисли да стигне, като ви напомняме да не пропускате да се отбиете и на неговия щанд на предстоящия Бакхус StrEAT Fest:

Да припомним: как и кога се появи Street Chefs?
То започна на шега. С моя съдружник идваме от съвсем различен бизнес и сфера. Готвеното ни беше просто хоби. Два бяха мотивите за каравана: да сме мобилни /което се оказа, че е невъзможно/. Вторият - че street food предполага една много по-интимна кулинарна сцена с пряк контакт между готвач и клиент. Целият този театър много ни блазнеше. В началото си представяхме менюто доста по-различно, по-лежерно и с повече импровизации. Но бизнесът се наложи като нещо много по-стегнато и сурово - без своеволия и прищявки. Пазарът, търсенето наложи строго стандартизирано меню. Открихме през 2015 г., петък, 13 ноември, на ул. "Ангел Кънчев".
Днес имаме още една на ул. "Козяк" и едно бусче, но то е за фестивални прояви.


Кои са най-големите трудности в този бизнес?
Да започна с основната трудност: климатът. През зимата замръзва водата, хората мръзнат, през лятото е прекалено горещо. Но това е проблем, който няма как да заобиколим. Проблем са разпоредбите на Столична община и по-специално тези за преместваемите търговски обекти. Става дума за квадратните метри, работното време, местенето и други. Напълно разбирам желанието да се поизпразнят градинките и парковете от всички тези формати и обектчета, които търгуват с безумни стоки и храни. Но тези павилиончета нямат нищо общо с нашия бизнес модел, който предполага високо качество на храната. Просто не можем да бъдем поставяни под общ знаменател. А в света мобилният формат на улична храна, караваните, камионите са в невероятен подем. Това е една страхотна платформа за въвеждане на нестандартни кухни и идеи, да не говорим колко по-интересен и цветен става градският живот - като един един постоянно движещ се пъзел. Всяка събота и неделя във Виена, на един от най-красивите площади - Карлсплац - пристига едно бусче за бургери с братиславска регистрация. Вади няколко столчета и масички, и започва да продава бургери през целия ден. Значи има регламент, който позволява да дойдеш, паркираш и да продаваш няколко дни, да платиш на общината някаква такса и да си тръгнеш.

Какъв е пейзажът с уличната храна в България?
Беден. Българското възприятие за street food е пицата на парче и дюнерът. Очевидно като модел храна те са нещо непреходно за нашите ширини и явно няма да си отидат като мода. Няма лошо, но хората трябва в един момент да правят разлика между качествената и нискокачествена храна. Ясно е, че като ценови клас сме нагоре, но трябва да е ясно и какво предлагаме. И все пак много бавно и полека има възходяща тенденция. И това няма как да е по друг начин, защото хората ще започнат все повече да си гледат здравето, а най-пряко му влияе храната.